Радиопредаване и радиоприемане

Открити от Херц електромагнитните вълни водят до „технологичен бум", довел до широкото им практическо приложение. През 1895 г. руският физик Александър Попов и италианският инженер Джулиемо Маркони правят първите успешни опити за предаване на телеграфни знаци на разстояние с помощта на електромагнитни вълни. Маркони усъвършенства „безжичния телеграф" и през 1901 г. осъществява първото предаване на радиосигнали над Атлантическия океан. Днес в ежедневието на съвременния човек радиото, телевизията и другите комуникационни системи, които използват електромагнитни вълни за пренасяне на информация имат важна роля.

За да се предават звук чрез радиовълни, е нужно механичните трептения да се преобразуват в променливи напрежения и токове със същата честота. Това става с помощта на микрофон: принудените механични трептения на мембраната на микрофона, предизвикани от звуковите вълни, се преобразуват в променливи токове със същата честота, наречени звуков сигнал. Те имат ниска честотата (от 20 Hz до 20 kHz), a излъчването на радиовълни с необходимата енергия е технически възможно само при високи честоти. В радиотехниката за повишаване на вестотата на вълните се използва т.нар. модулация f.

Честотата v на изходния високочестотен ток се нарича основна или носеща честота. Всеки предавател излъчва вълни в тесен честотен интервал около носещата честота, наречен канал. У нас правото на различните радиостанции да използват определени канали се урежда със специален държавен закон.

Принципната схема, по която работят един вид радиоприемници (приемници с пряко усилване)